За нас

"За това, за което не може да се говори, за него трябва да се мълчи. За това, за което не може да се обясни, за него трябва да се напише."


* * *
Аз съм наркоман. Дрогата ми отне много неща, но не успя да убие творчеството в мен.

Снощи те видях по тротоарите и отражението на очите ти под уличните лампи бе тъй празно и невиждащо. Снощи те видях, ти бягаше – и от какво ли?, може би от мен. По буните се скитаха бездомни гларуси и ми говореха за теб, разказваха ми, че си някъде там и мислиш за мен, и мислиш за нея. Аз чакам, но друг, ти чакаш, но друга, а имаше време, когато ти чакаше мен, а аз чаках теб.

По пътеките минаваха хора, по телефоните звъняха хора... Важното е само едно, че той ме чакаше, а ти не беше там, че той ме галеше, а ти не беше там, че той ме обичаше, а ти обичаше ли ме така?

Преслава
* * *
Равносметка
Когато преди години бих помислил да спра, това желание би било породено от една-единствена цел: едно съвсем кратко намаляне на високата си доза, която убиваше мен и околните ми, финасово, физически и психически. Не вярвах, че мога да спра завинаги, не вярваха и “приятелите” ми, нито близките ми. Не бях виждал от години залеза на слънцето ненадрусан, нито пък мириса на морето или шумотевицата на града. Осъзнах го една вечер след изнурителен ден в районното, свличащ се по земята от кризи. Но толкова ме беше страх от тази криза! Криза, която само загатвайки за себе си ме караше да стена от болки, да удрям по стената и да гледам обезумяло. А какво ли ще се случи когато дойде нощта?! Когато всички спят блажено, а аз се мятам в леглото, мислейки как да сложа край на този вече чужд за мен живот! Но същият този страх да кажа НЕ на дрогата, не ми даваше сили да кажа и НЕ на живота.
И слава Богу!
Какво са няколко дни във кризи, спрямо стотиците мигове на веселие, но вече когато си на Свобода?! Какво са месеците на промяна, спрямо един пълноценен живот?!


Аnimo
* * *
Свята сутрин
Онази сутрин се събудих
с клепачи натежали от сълзи,
затуй че образи и светове загубих
и некървялата ми рана днес кърви.

Реших това е края,
ще полетя в оназ заблуда
и безтегловна във омая,
ще съм една лъжа ще бъда друга.

Животът ми летеше раздробен
в пакетчета със кафеникав прах,
не знаех нощ ли беше или ден
и не изпитвах чувства, нито страх.

Капачката, лимонтозото и иглата,
сериал със патетичен край,
във вените се сливаха сълзите на съдбата,
синигерите пееха и беше май.

Онази сутрин непробудно спях,
до мен лежеше скъп човек,
но вечерта попрекалила бях
със онзи чудотворен лек.

Студените лъчи ме галеха небрежно,
помръднах се едвам-едвам,
ала онова момче до мене
остана все така скован.

Онази сутрин бях на погребение,
в ковчега свръхдоза - смърт
и бях надрусана, а нямах намерение
за кой ли път, за кой ли път.

А тази сутрин днес е друго,
по-истинско и по-красиво
усмихвам се на слънчевото утро
и съм щастлива, че съм жива.


Преслава
* * *
Неразбиране
За да си осигуря средства, обикалям контейнерите и събирам неща, които изкупуват пунктовете- желязо, стъкло, хартия...Спря ме патрулка и намери в мен неизползвани игли и спринцовки. Заповядаха ми да ги изхвърля на земята и да ги стъпча.Отказах категопично и ги попитах , вие знаете ли какво означава СПИН? Не знаете , след като ми казвате да ги изхвърля, а имам документ за тях (картата, която ми дават от Фондацията)
Получих шамар, но пак не ги изхвърлих.
* * *
Впечатляващата история на млада жена, зависима към хероин
Младата жена живее с майка си и петгодишната си дъщеричка
Проституира за да издържа семейството и да си купува дрога.
Преди няколко седмици е продала косата си за втори път на непознат мъж за 3000 лв.Той не използва косата. Прави го, защото изпитва удоволствие да я подстриже, да я хвърли на земята и после да избяга. Плащането е предварително.
Разказаното се е случило не само с нея, но и с други нейни „колежки”, които проституират в близост до Автогарата на Варна.

Момичатата , които участват доброволно в това „приключение” не се страхуват, че могат да бъдат наранени или убити, макар че определят непознатия като маниак или психично болен, който разполага с много пари и се крие от полицията.
* * *
Впечатляващата история на млада жена, зависима към хероин

Младата жена живее с майка си и петгодишната си дъщеричка
Проституира за да издържа семейството и да си купува дрога.
Преди няколко седмици е продала косата си за втори път на непознат мъж за 3000 лв.Той не използва косата. Прави го, защото изпитва удоволствие да я подстриже, да я хвърли на земята и после да избяга. Плащането е предварително.
Разказаното се е случило не само с нея, но и с други нейни „колежки”, които проституират в близост до Автогарата на Варна.

Момичатата , които участват доброволно в това „приключение” не се страхуват, че могат да бъдат наранени или убити, макар че определят непознатия като маниак или психично болен, който разполага с много пари и се крие от полицията.
* * *
СМЯХ НАСРЕД ТРАГЕДИЯ
Предложение
От.............................................
******************

........... и ..........

"Много сме доволни от Фондацията!

Моята идея е да се съберем всички, които идваме тук, да се опознаем, като ни заведат някъде
на почивка, като лагер, например Шкорпиловци или Фичоза, за една седмица, може и повече..."



* * *